Формирането на мотивацията за учене е един от основните проблеми в съвременното училище.

Да мотивираш един ученик най-общо казано означава да му изградиш система от причини, които предизвикват учебна активност.

1. Фактори, влияещи върху учебната мотивация

Както всеки друг вид мотивация, и учебната мотивация се определя от множество фактори, специфични за тази дейност.

На първо място, тя се определя от самата образователна система, структурирането на учебното съдържание – работи се в предварително начертани рамки.

На второ място са субективните особености на ученика (възраст, пол, интелектуално развитие, способности, самооценка и др.).

На трето място са субективните особености на педагога и преди всичко дали е успял да изгради наистина добра връзка с учениците, дали е запознат със силните и слабите им страни, за да им помогне в процеса на усвояване на нови знания съобразно стила им на учене.

2. Видове мотивация за учене

Мотивацията за учене се разделя на два вида – външна и вътрешна.

Външна мотивация за учене:
а) външна положителна мотивация – похвала, висока оценка, статут в групата и др.
б) външна отрицателна мотивация – страх от ниска оценка, наказание от родителите и др.

Вътрешна – произтича от интереса на учениците към материала, от детското любопитство към самото съдържание.

С цел повишаване на вътрешната мотивация на учениците преподавателите използват стратегии за учебно мотивиране:

  • Стратегия успехи и неуспехи;
  • Стратегия методи на обучение;
  • Стратегия хуманни взаимоотношения;
  • Стратегия рационални аргументи;
  • Стратегия за учебно мотивиране и компетенция „от мен зависи”.

Стратегия успехи-неуспехи
Учениците ще успяват, ако се прилага индивидуален подход.
Съществуват 3 особености:

  • обучаемост
  • мотивация за учене
  • индивидуален стил на учене

Стратегия методи на обучение
Постига се чрез интерактивни методи на обучение.
Това осигурява две предимства:

  • възникват собствени усилия
  • обучението придобива привлекателност

Стратегия за учебно мотивиране „рационални аргументи“
Основана е на словесни доказателства за ценност на знанията и смисъла на ученето.
Учителят търси ярки аргументи, убеждавайки своите ученици в необходимостта от ученето.

Стратегия за учебно мотивиране и компетенция „от мен зависи“ – най-често се използва при проектно базираното обучение.

Стратегия хуманни взаимоотношения
Основана на авторитета на учителя, който се изгражда не само чрез компетентността по предмета, но и чрез взаимоотношенията между учител и ученици.

Тази стратегия включва следните характеристики:

  1. Поставяне на смели цели.
  2. Предприемане на последователни действия за изпълнение на поставените цели.
  3. Рефлектиране и осмисляне на процеса с цел подобрение.

Ролята на учителите е да бъдат спътници на учениците в целия процес. Това, че се дава право на избор при поставените задачи, поражда интерес в учениците – например: направете проект и представете свое любимо животно.

След представяне на проектите на учениците е добре да се обсъди какво може да се подобри. Важно е да се похвали ученикът за добре свършената работа, за да се стимулира самочувствието и желанието за изява.

По този начин се бяга от задължителната рамка, в която се придобиват знанията, но реално отново учениците се обогатяват, учейки активно и с желание по избрана тема, съответстваща на учебния план. Друг добър пример е учениците да изберат как ще представят български владетел от определена епоха.

4. Защо децата не искат да учат?

За да прилага успешно мотивационни стратегии и техники, всеки учител трябва да разбере и опознае своите ученици. Най-честите причини, пораждащи нежелание за учене, са:

  1. Несъответствие между реалните възможности на детето и изискванията на учебните програми. Натискът да се усвои бързо сложен за детето материал.
  2. Ученикът няма навици за самостоятелна работа, няма изградена система на учене с разбиране, адекватна на неговите индивидуални особености.
  3. Отсъствие на интерес по определени предмети, считани за излишни по мнение на родителите, споделено с децата.
  4. Напрегнати отношения с родители, учители, съученици, които превръщат ходенето на училище в нежелан процес, свързан с постоянен стрес и страх.
  5. Детето е уморено чисто физически – не се наспива, има неподходящ хранителен режим, натрупва се и емоционална преумора.

5. Ролята на семейството

Родителите ясно трябва да осъзнават, че ако не утвърдят авторитета на учителите пред децата си, резултати в посока на мотивация за учене трудно могат да се постигнат.

Как родителите да помогнат на децата си:

  1. Да поощряват детското любопитство.
  2. Да наблюдават внимателно детето си, за да открият неговите таланти и интереси.
  3. Да подкрепят мечтите и интересите му.
  4. Да създадат у детето висока самооценка и положителна нагласа към света.
  5. Да проявяват интерес към учебния материал, да обсъждат заедно уроците.
  6. Да не принуждават детето да учи насила и дълго време.
  7. Да бъдат толерантни и подкрепящи по отношение на оценките му.
  8. Да създадат у детето любов към четенето, предлагайки му интересни книги.
  9. Да играят на образователни игри.

При добре изграден екип между учители, ученици и родители ученето престава да бъде досадно занимание с неясна цел. Учениците са придобили вътрешна мотивация за учене.

Желаем на всички участници в образователния процес успех в нелеката борба за мотивиране на учениците.